Трудният тийнейджър – да действаме или да игнорираме

Изведнъж някой сменя детето ви – то не е същото, агресивно е, грубо, цинично или пък става затворено и срамежливо. Честито, имате си тийнейджър.
Как да се научим да разбираме детето си през този период, разказва руският психотерапевт Екатерина Шабелска:

При среща с психолог, родителите, които са се сблъскали с неразбирателства от страна на детето си, идват с жалби, че децата им са сложни, трудни и нямат идея какво се случва в главата им. Тук няма да припомняме поговорката, че „големите деца са големи грижи“, но това не е съвсем далеч от реалността. В наши дни началото на тийнейджърството се определя във все по-широки граници – между 10 и 15-годишна възраст. През това време детският организъм стремително се променя, а влизането в периода на съзряването е свързано със сериозни физиологични и психологични сътресения.

Типичният признак на преходната възраст е противоречивостта. В един момент детето ви е душата на компанията, с удоволствие се запознава с нови хора, общува едновременно с голяма група, в друг – замлъква и трудно реагира на въпроси. В понеделник е абсолютно уверено в своята гениалност, сигурно е, че ще покори Харвард, а в четвъртък се мъчи от осъзнаването на собствената си обикновеност и неспособност да направи нещо значимо.
Така че е редно да обърнете внимание на редица признаци, които ще ви помогнат да разберете, че детето ви е встъпило в периода на съзряването. Ето някои много характерни:

- Егоцентричността е свързана с това, че личните проблеми на тийнейджъра са приоритет. На него не му е интересно какво се случва наоколо. Нова пъпка на брадата или крив поглед от съученик се раздуват до мащабите на вселенска трагедия.

- Тийнейджърът наистина си прави планове с Наполеонови мащаби. Което означава, че той вече знае как да направи първия си милион, като в същото време грижите за насъщния за него нямат значение.

- Тийнейджърът се чувства приятно да се държи хладно, дистанцирано, като може да го прави едновременно в моментите, в които проявява упорство и протестира. Така се тренира в качества като самостоятелност и независимост.

- А романтиката, която им бърка в главата през този период е разбираемо следствие от бушуващите хормони.

През това нелесно време е важно родителите да не забиват в морализиране или да не изпадат в другата крайност – да свеждат общуването с детето до минимум. Ясно е, че постоянните спорове и скандали са неприятни не само за тийнейджъра, но и за родителите. Но не би следвало да си облекчавате живота, като свеждате общуването до битовизми от сорта „супата е на масата“, „изхвърли боклука“, „какво стана в училище“ и прочее. Не се поддавайте на провокации, помнете, че детето ви през тази възраст, без значение че се чувства недолюбвано от възрастните, отчаяно се нуждае от любов и одобрение. Неустойчивата психика и лабилното поведение са само маска. Подкрепата и одобрението на възрастните са необходими за все още младия човек. Помнете и, че наглостта и дързостта са нещо повърхностно, а всъщност тийнейджърът преди всичко чувства неувереност у себе си и страх.

Предлагаме две от най-характерните постановки, които притесняват родителите, и опитваме да предложим начини, които да ви помогнат по-добре да разберете детето си:

- То започва конфликти с родителите си, като поставя под съмнение авторитета им. Това е свързано с факта, че при тийнейджъра авторитети стават връстниците му, именно тяхното одобрение през този период е важно. Разбиращият родител трябва да знае, че за да цени детето му неговото мнение, а не това на други отвън, би следвало да стане пример за него. Постарайте се да споделяте плановете си за бъдещето, съмненията за важни неща и с времето той ще започне да ви се доверява все повече.

- Проблемът с лъжата често възниква през този период и е съвсем възможно и наложително да бъде решен. Но е важно да разберете, че това е дълъг процес. Родителите трябва да измислят своя стратегия на поведение. Възможно е това да е бурна реакция на изначални и съвсем дребни лъжи. Тийнейджърът ги прави, за да се защитава от бурните си емоции и нравоучението на възрастните. На него му е по-лесно да дава отговори, които са приятни на мама или татко. Бъдете търпеливи, дори и да забелязвате неистинност. Помнете, че тийнейджърите много обичат да мечтаят. Грубостта през тази възраст не трябва да се отъждествява с невъзпитанието. Причините за грубото поведение трябва да търсите в дефицита на вниманието и в желанието да се покаже възрастен. Подрастващият има необходимост да се чувства така, че към него се отнасят като към равноправен. Така че е важно да накарате съзряващият човек да разбере, че грубостта няма място за прояви в живота на възрастните.

И на финала:
Накарайте го да осъзнае, че това да си възрастен, означава да носиш отговорност за постъпките си. А да преживявате преходната възраст заедно с вашето дете ще бъде по-лесно, ако помните, че въпреки всичките проблеми, то е най-доброто на света. И просто обичайте и ценете личността му.

Текст: woman.rambler.ru, превод: Надя Горанова